Скачать с ютуб Забравихме ли какво можем? Листото и Врабчето - Мъдрости от Вековете ЕП: 23 в хорошем качестве

Забравихме ли какво можем? Листото и Врабчето - Мъдрости от Вековете ЕП: 23

Забравихме ли какво можем? Листото и Врабчето - Мъдрости от Вековете ЕП:23 Имало едно време един лист. Веднъж вятърът го откъснал и той полетял нагоре надолу. малко врабче, току що излюпено, го попитало: -Ти защо падна от дървото? -Не съм паднал, просто ми омръзна да стоя там. -А накъде летиш? -Където си искам, натам летя. Трябва да признаем, че той бил твърде горд и високомерен лист, за да си признае, че не умее да лети и напълно е подчинен на външни влияния, например на вятъра...а може той и наистина така да си е мислил. Когато вятърът стихнал, листът паднал в реката и започнал да се носи по течението и. -А сега защо падна и накъде си се отправил? - попитало врабчето. -Аз не паднах-обидил се листът-просто ми омръзна да летя и поисках да поплувам, а накъде-накъде си искам, тъй като аз съм свободен лист и правя, каквото си искам. -А защо не поплуваш в другата посока? Колко пъти да ти обяснявам - щом не плувам натам, значи не искам; правя само което искам. След няколко дена врабчето се научило вече да лети мъничко и видяло пак листа, но той бил съвсем пожълтял. Защо си станал жълт? - запитало то.-Какво са ти направили? Никой нищо не ми е направил, просто поисках да си сменя цвета и го направих. Врабчето повярвало на листа и оттогава започнало да счита листата за висши същества, защото не можело да разбере как може да се лети без крила, да се плува без ръце и крака, а още по-малко по желание да се сменя цвета. Но настъпила есента и все по-често листа се откъсвали и политали, но врабчето никога не видяло нито един лист да лети в посока обратна на вятъра, а когато попадали в реката, никога не се носили срещу течението. И никога не видяло лист, който да остане зелен. Врабчето пораснало и придобило жизнен опит, а заедно с това променило отношението си към листата, живеещи в илюзията на самоуспокоението, че управляват живота си. А още узнало, че има и други същества, които считат себе си независещи от нищо-хората. Тяхното поведение изцяло зависи от порива на емоциите им, чувствата и желанията. Врабчето така и не могло да разбере защо хората са толкова странни. И врабчето решило за себе си, че е по-добре да си признае, че вятърът може да го издуха и да промени набелязания от него път, но да има възможност да му противостои, отколкото да говори, че не е подвластно на вятъра и то лети именно там, накъдето иска, когато вятърът го носи в обратна посока. Гледайте епизодите на Скритата Реалност тук:    • СКРИТАТА РЕАЛНОСТ   Гледайте историите на известни личности тук:    • НИКОГА НЕ СТЕ ЧУВАЛИ ИСТОРИЯТА НА...   Гледайте епизодите на "Заедно за 1" тук:    • ЗАЕДНО ЗА 1   Гледайте мъдрости от вековете тук:    • MЪДРОСТИ ОТ ВЕКОВЕТЕ   Абонирай се : https://goo.gl/sYVcMB​​​ Пиши ми тук: [email protected] За бизнес запитвания : [email protected] Facebook : https://goo.gl/76ebjk Инстаграм : https://goo.gl/CBvouW Магазин : https://goo.gl/w5Pf4j #choko #мъдростиотвековете